Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ “Климент Охридски” през 1958 г. Работил е активно в Комсомола, а след това е бил и член на БКП. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ. В дисертацията си атакува устоите на марксическата философия и остава без работа до 1972 г. Изключен от БКП, уволнен и изселен от София, без право да работи по специалността си. По време на изселването си живее в Грозден, в дома на своя тъст Иван Маринов. Там написва своята книга “Фашизмът”.

През 1972 г. му разрешават да се завърне в София. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977 – 1982 г. е завеждащ секция “Култура и личност” в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му “Фашизмът”, която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10.11.1989 г. До тази дата Желю Желев е един от най-известните и изявени дисиденти в България и е бил обект на преследвания.

През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в 7-то велико народно събрание /ВНС/. Председателства делегацията на СДС на Кръглата маса.

На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС.

През януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран демократично и след свободни избори. С дейността си като държавен глава Желев има безспорни заслуги за раздялата с тоталитаризма и налагането на демокрацията и пазарната икономика. Желев успя да запази гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия.

От лятото на 1992 г. разногласията му със създадената от него политическа сила и издигнала го за президент – СДС – се увеличават и задълбочават. В резултат на това през есента на 1996 г. Желю Желев губи предварителните избори за президент сред демократическите сили в страната.

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. Той е индивидуален член на Либералния интернационал. През март 1998 г. Желю Желев обяви предстоящето създаване на нова Общност от либерални партии, в която следва да участвуват ДПС на Ахмед Доган, партия “Нов избор”, Либерална алтернатива и Свободната радикал-либерална партия.

На учредителната конференция на Либерално-демократичния съюз на 10 юни 1998 г. е избран за почетен председател на съюза.

Ръководи Балканския политически клуб, в който членуват държавници от балканските страни.

Ползваше руски и френски. Семеен, с деца и внуци.Починал на 30 януари 2015 г.